Ефектът от прилагането на билкови екстракти върху продуктивнитe показатели на подрастващи и гроуерни прасета

Ивелина Запрянова – Аграрен Университет, Пловдив, България

Съвременното свиневъдство е немислимо без използването на различни стимулатори на растежа, особено при младите животни с недостатъчно развита храносмилателна и неукрепнала имунна система. Този въпрос стана особено актуален след забраната на ЕС за използване на субтерапевтичните дози антибиотици като растежни стимуатори. Оценявайки актуалността на проблема, през последните десетина години учени от цял свят се насочиха към търсене на нови „натурални“, „сигурни“ и екологични растежни стимулатори, заместители на досега използваните нутритивни антибиотици. Богатството на нашата страна на уникални и ценни билкови растения, дава възможност за производството на фуражни добавки за нуждите на свиневъдството, с които успешно могат да бъдат заменени забранените вече нутритивни антибиотици, използвани дълги години като растежни стимулатори.

Целта на настоящето изследване е да се установи ефекта от включването на иновативната добавка ВемоХерб БП в комбинираните фуражи за свине върху продуктивните им показатели.

ВемоХерб БП  е сух екстракт от подходящо подбрани и комбинирани български лекарствени растения, производство на фирма „Вемо 99” ООД София, България. Продуктът съдържа сапонини, стероли, флавоноиди, дъбилни вещества, полифеноли и др. и е изпитан в серия от експерименти при стартерни прасета, гроуерни прасета, свине майки и техните приплоди. Опитите са проведени в експерименталната база на Институт по животновъдни науки –Костинброд и една производствена свинеферма в страната.

Резултати: 

Първият опит е проведен с 30 подрастващи прасета от породата Дунавска бяла. Веднага след отбиването на прасетата са сформирани три групи по 10 животни с по две повторения в група, мъжки кастрирани и женски прасета.

Първата група е контролна и животните получават комбиниран фураж без добавка на растежен стимулатор. За втора група фуражната смеска е обогатена с нутритивен антибиотик, а за трета група с изпитвания продукт ВемоХерб БП в количество 150 g/t фураж. Получените резултати са посочени на следващата таблица:

*Стойностите обозначени с еднакви букви са достоверни при а, b – Р<0,05, с - P<0,01.

Прасетата неполучавали растежен стимулатор изостават значително в развитието си. Техният среден дневен прираст е 175 g при 191 g при прасетата от втора група, получавали комбиниран фураж  с добавка на нутритивен антибиотик или изостават с 9,1%. Ниският интензитет на растеж при негативната контролна група е свързан и с по-ниската консумация на фураж и усвояване на хранителните вещества. Разходът на фураж за един килограм прираст е съответно 2,990 и 2,599 kg или с 13,1% по-висок в сравнение с групата получавала нутритивен антибиотик. Тези данни показват какви биха били загубите в свиневъдството след забраната на нутритивните антибиотици, в случай че не са намерени алтернативни решения.

При заместването на нутритивния антибиотик с ВемоХерб БП е установено достоверно повишение на средния дневен прираст в сравнение с първа и втора група. Прасетата от трета група са достигнали с 29,1% по-висок интензитет на растеж в сравнение с негативната група  и с 18,3% в сравнение с групата, получавала нутритивен антибиотик. Аналогични са резултатите и по отношение на разхода на фураж за единица прираст. При групата с ВемоХерб БП конверсията на фуража е по-добра с 20% и с 8% в сравнение съответно с първа и втора група.

В края на експерименталния период с подрастващите прасета, те са разделени в отделни групи гроуерни в тегловния им период от 20 kg до 50 kg жива маса от породата Дунавска бяла. Първа група е контролна и животните получават комбиниран фураж без добавка на растежен стимулатор. За втора група фуражната смеска е обогатена с нутритивен антибиотик, а за трета група с изпитвания продукт ВемоХерб БП в количество 150 g/t фураж. Получените резултати са посочени на следващата таблица: 

*Стойностите обозначени с еднакви букви са достоверни при а – Р<0,05.

Както се вижда от таблицата, стойностите за средния дневен прираст са 444 g, 480 g и 525 g/ден съответно за І,ІІ, и ІІІ група. Групата получавала изпитвания билков екстракт в сравнение с прасетата неполучавали в добавка растежен стимулатор и тези получавали с фуража нутритивен антибиотик  има съответно с 18% и с 9% по-висок интензитет на растеж.

Подобни резултати са установени и по отношение разхода на фураж за единица прираст. При прасетата получавали нутритивен антибиотик (ІІ група) конверсията на фуража е по-добра с 8%, а тези чиито фураж е обогатен с изпитвания продукт ВемоХерб БП (ІІІ група) – с 18% в сравнение с контролните животни при степен на достоверност Р< 0,05.