Feed Additives - Vemo 99
07-04-2020

Пробиотици, пребиотици и ензими – стимулатори на чревното здраве при животните


Храносмилателната система при животните има изключително важна роля за осигуряване на необходимите хранителни вещества и тяхното усвояване от организма. Известно е, че само здравият храносмилателен тракт може да осигури успешно реализиране на генетичния потенциал при животните. Тъй като и занапред ролята на антибиотиците в поддържането на чревното здраве ще бъде още по-драстично намалена, това налага по-нататъшна оптимизация на биосигурността и храненето на животните, както и прилагането на най-съвременни технологии в производството и приложението на фуражните добавки. Необходимо е дажбите така да се оптимизират и балансират, че да благоприятстват поддържането на стабилна микрофлора и добър здравен статус на чревния тракт. Независимо от това дали антибиотиците се използват като растежни стимулатори или за лечение на чревните инфекции, през следващите години тяхната употреба трябва силно да се ограничи, като същевременно не се рискува с чревното здраве. Към  фуражните добавки, които имат доказан положителен ефект като модулатори на чревната микроекология учените посочват пробиотици, пребиотици, синбиотици, фитобиотици, ензими, органични киселини, нуклеотиди, биоактивни протеини и пептиди, аминокиселини и някои микроелементи. Механизмите им на действие върху стомашно-чревната микробиота са сложни, различни и се изразяват в преки или косвени ефекти.

E. Barba (2019) класифицира основните механизми на действие на фуражните добавки за подобряване здравето на червата в четири групи:

  1. Засилване на имунния отговор и бариерната фунция;
  2. Намаляване на патогенните бактерии;
  3. Стимулиране на полезната микробиота за чревното здраве и
  4. Подпомагане на храносмилането и оползотворяването на хранителните вещества.

Пробиотици.Терминът пробиотик е сравнително нов и Salminen S. (1996) определя пробиотиците като „храни съдържащи живи бактерии, полезни за здравето”. В последствие се натрупват множество определения и всички те се обединяват около разбирането за пробиотици, като препарати от живи микроорганизми, които подобряват ендогенната микрофлора. През 2002 г. СЗО официално приема следното определение за пробиотиците: „Живи организми, които приети в съответните количества оказват здравословен ефект върху организма”. Понастоящем това е най-широко използваното и прието определение, тъй като то обхваща всички приложения на пробиотиците като живи микроорганизми, а не само ползата за чревния хомеостаз т.е. отчитат се като най-важни двата основни признака: 1. Пробиотичните препарати да съдържат живи микроорганизми и 2. Желаните ефекти са свързани с количеството което се приема. Пробиотиците са живи микроорганизми, които се дават на животните със цел да се заселят в храносмилателния канал и по такъв начин да променят благоприятно чревната микрофлора. Разчита се на ефекта на конкурентното изключване – ограничаване на мястото за закрепване на нежеланите микроорганизми (салмонели, клостридии, колибактерии и др.) и/или антагонистични свойства на пробиотиците спрямо тях. Ефектът от пробиотиците до известна степен е аналогичен на този от антибиотиците, тъй като и в двата случая се свежда до благоприятна промяна на чревната микрофлора. При антибиотиците това се постига чрез директно потискане на нежеланите микроорганизми, докато пробиотиците постигат аналогичен ефект чрез стимулиране на полезните бактерии. Най-често използваните за сега в животновъдството пробиотици принадлежат към родовете Bacillus, Lactobacillus, Bifidobacterium, Enterococcus и  Saccharomyces. Установено е, че тези пробиотици притежават способността да засилват имунния отговор, да намаляват популациите на патогенните бактерии, да стимулират полезната микробиота, както и да подпомагат храносмилането. Въпреки, че пробиотичните бактерии могат да оцелеят при преминаване през стомаха, те не образуват перманентни колонии в организма и трябва да се обновяват. Следователно трябва да се приемат редовно, за да се запази полезното за здравето действие. Освен това при необходимост бактериите трябва да са в защитена капсула, която да ги предпазва от стомашните киселини, за да достигнат до червата живи и готови да изпълнят предназначението си – засилване на имунитета, особено след инфекции и прием на антибиотици, подтискане развитието на вредните бактерии, регулиране на чревната микрофлора.

Пребиотици. Пребиотиците се определят като несмилаеми хранителни съставки, които благоприятно повлияват гостоприемника чрез селективно стимулиране на растежа или активността или и двете на една или няколко полезни бактерии в стомашно-чревния тракт. Пребиотиците са храна на пробиотиците. Пребиотиците са хранителни вещества, които не се разграждат от храносмилателните ензими, не се усвояват в горните отдели на храносмилателния канал и достигат до дебелите черва, където ферментират до късоверижни мастни киселини и стимулират развитието и преживяемостта на полезните микроорганизми, намиращи се нормално там или са добавени в храната като пробиотици. Най-често използваните в животновъдството пребиотици са манан-олигозахаридите, фрукто-олигозахаридите, инулина и лигноцелулозата. Пребиотиците се прилагат при птиците и свинете, тъй като при преживните животни те се разграждат в търбуха и не достигат до дебелите черва.

Синбиотици. Синбиотиците представляват комбинация от пробиотици и пребиотици, при която се получава по-добър ефект от самостоятелното даване на двата препарата.

Фитобиотици. Те включват ароматните растения (билки и подправки), растителни екстракти и летливи мастни киселини. Главния принцип на действие се основава на летливите мастни киселини (тимол, карвакрол и др.) и полифеноли. За фитобиотиците е доказано, че могат да модулират имунния отговор както и интестиналната микробиота (чрез антимикробно действие срещу патогенните бактерии).

Ензими. Не може да съществува храносмилане и добра абсорбция без ензими. Ензимите са сложни протеини, произведени от живи клетки, които стартират химичните реакции в организма. Екзогенните ензими биват добавяни към дажбите, тъй като те освен с потенциала с който разполагат, подобряват оползотворяването на съдържащите се във фуража хранителни вещества, както и повлияват положително профила на микробиотата в червата. Във фуражите се съдържат целулоза, пектинови вещества, бета-глюкани, олигозахариди и други вещества, за смилането на които в животинския организъм липсват ензими. Най-често използваните ензими са фитаза, ксиланаза, бета-глюканаза и протеаза. Учените са установили, че ензимът мананаза увеличава добива на бутират и поддържа здравето на червата. Бутиратът е късоверижна мастна киселина, незаменим източник на енергия за клетките в стомашно-чревния тракт и участва в поддържане здравето на чревния епител. Поради тази причина, Вемо 99 разработи серия от висококачествени фуражни добавки, базирани на на ензими, за да се осигури правилното храносмилане здравословната микробиота в червата:

  • ВемоЗим Ф – термостабилен фиразен ензим, осигуряващ усвояването на фосфора от фитатите във фуражите
  • ВемоЗим 100/500 - ензимен премикс за комбинирани фуражи, съдържащ ксиланаза, хемицелулаза, β-глюканаза, α-галактозидаза, мананаза, амилаза, протеаза, липаза и пектиназа, за по-добро храносмилане
  • ВемоЗим М - фуражна добавка на основата на мананаза, специално разработена за разграждане на мананите във фуражите и подобряване на усвоимостта на хранителните вещества.
  • ВемоЗим П - стабилна широкоспектърна протеаза, оптимизирана да работи ефективно в храносмилателната система на животните.

Заключение

От изложеното става ясно, че пробиотиците, пребиотиците, синбиотиците и ензимите, макар и по различни сложни механизми на действие, стимулират полезната микробиота и влияят положително върху здравето на червата. Късоверижните полизахариди и олигозахаридите, получени при ензимното разграждане, също могат да проявят пребиотични свойства. Употребата на храносмилателните ензими често пъти е свързана с увеличена дължина на чревните вили, което води до по-добро усвояване и използване на хранителните вещества, За накои пробиотични микроорганизми също е установено, че повишават височината на вилите и дълбочината на криптите в йеюнума. Това увеличава абсорбционната повърхност на чревния тракт, което води до повишаване на ефикасността на фуража, а оттам и на растежните показатели. Затова при разглеждане на въздействието на ензимите върху храносмилателните процеси в животинския организъм е важно да се вземат предвид и техните ефекти върху здравето на червата.

Проф. Събка Сурджийска

................................